окт 12
Posted: under Всички.
Завъртам вентила и примусът засъсква. Доближавам запалката до него и той запява песента, в която се разказва за топли супи, ароматни билкови чайове и силни, гъсти кафета.
Слагам канчето с ледената вода отгоре му.
- Последно – къде сме?
Уайза е забил нос в картата, компасът се цупи обидено, захвърлен връз капака на раницата.
- Откъде да знам къде сме? Ела да погледнеш. Read More
сеп 25
Posted: under Всички.
Директорът на Дирекция Архитектура и Градоустройство – Карлово Георги Петров представи новия проект за общ устройствен план на връх Ботев и района около него.
Предвидено е разширяване на пътя, водещ до върха, както и привеждането му в съответствие с европейския аутобанен стандарт ЕАU56. На върха се въвеждат две жилищни зони, както и три такива с предназначение “За спортни съоръжения”. Очакването, при предложените и приети показатели е, на връх Ботев да могат да бъдат построени четири вилни селища с обща леглова база около 2500 легла – които, по думите на арх. Петров ще задововлят както търсенето от страна на руските инвеститори, така и изискванията на по-взискателните гости от Скандинавия. Максималната височина на застрояване е 18 метра, коефициентът на интензивност на застрояване – 6. Към комплексите ще бъдат построени шест тенискорта, спа център, фитнес център, каскада от плувни басейни, както и мини ТЕЦ, който да отоплява постройките. По проект Райското пръскало ще бъде каптирано, за да бъде построен ВЕЦ, обслужващ региона, а неизползваната вода ще бъде преработвана в цеха за бутилиране на изворна вода, който ще бъде изграден по-надолу в коритото на реката. Read More
сеп 22
Posted: under Всички.
Кално петънце. След малко се появява второ. И трето. Спирам. Отварям предния джоб на чантата за лаптопа, вадя гъбка с парафин и прилежно изчиствам сивите позорности от инак почти изрядните обувки.
Почти изрядни за какво?
В планината бих останал без пръсти за по-малко от ден.
В парка бих изглеждал неуместно.
Сред приятелите си бих изглеждал все едно се вживявам.
По улиците бих изглеждал неподдържан, или все приведен с парафиновата гъбка.
В официални срещи бих изглеждал като всички.
За какво точно са изрядни тези обувки?
сеп 22
Posted: under Всички.
Тихи стъпки,
отекват подметките
черни са забрадките,
бели отдолу косите.
Тихо плачат жените,
мъжете бледи мълчат,
потропват колелата,
камбаните далече звънтят,
а тревата, ах тревата,
така свежо ухае тревата!
Сълзите къпят зеления килим
мъглата е уютна като зимен дим,
буците са лепкави, пръстта
едва е разтворила своята пазва
и чака своето отроче. Гръдта
на земята едва ли ще го нахрани.
Тихи стъпки, събралите се не чуват,
че към друг свят днес пътуват.
Потропват детските, босички крака
глух стон раздира бялата глава
черните дрехи се сливаха по пътя
с нежната усмивка на смъртта…
Написах това преди доста години. Да, времето минава бързо. Понякога по-бързо, отколкото ни се иска. Оставяме важните неща за после, за утре – та нали са важни, ще ни дочакат, оставяме срещите, усмивката, разговорите, топлите думи за друг ден – нали сега бързаме, ще ни разберат.
Но понякога няма утре. И понякога няма друг ден, в който да кажеш това, което си имал да кажеш, да направиш това, което си имал да направиш. Понякога важните неща, важните хора, важните случки не дочакват да свършиш с ежедневието си.
Светъл път, Бабо…
авг 24
Излизаме от гората. Село, разбира се, няма. Но има неминаваем сипей. И все пак тръгваме да слизаме по него. Чудя се – на коя крачка камъните няма да се преместят, за да направят място за крака ми. На коя крачка контролираното хлъзгане надолу ще подивее и ще се понеса по острите парчета скала, за да спра няколко метра надолу издран, с някое и друго навяхване, а защо не и в по-неприятно състояние. Газим надолу, камънакът ни прави път, от време на време някое парче хуква надолу с трополещ звук. Стръмно е – по-стръмно от…сравненията ми бягат. Стръмно колкото оня сипей над Безводно, който минах преди години. Бях с шина на ръката – спомен от предишен преход. Бе толкова стръмно, че някъде по средата стисках шината със зъби и с болната ръка се хващах за борещите се с морето от камък анемични туфи трева, които бяха почти на нивото на очите ми. Read More
авг 24
Спряло е да вали. Убеден съм, макар че още не съм отворил очи. Духа силно, но навън – в палатката въздухът е спрял и застрашително се стопля.
Отварям входа. Навън грее слънце и така духа, че всичко вече е изсъхнало.
Прекарваме няколко мързеливи утринни часа. Нямаме вода, та и кафето ще почака. Разстиламе подгизналите дрехи по клоните на близкото дърво – и вятърът изсмуква водата от тях, събираме малко по малко палатката… Надникваме от края на билото към Рибния дол… Реката е далече, далече долу, но чуваме как бучи, докато смъква към равнините стопените дълбоки зимни преспи. Не, няма как да ходим по коритото й. А склоновете – е, склоновете ги видяхме предишния ден.
- А сега накъде? Read More
авг 24
Започваме да пълзим нагоре, тръните са като непроходима, стена, пък дори и на пръв поглед изглеждат обещаващо болезнени. Всеки намира дребна пролука – един зад друг само ще си пречим, но пролуката, разбира се, не води доникъде, само дето се раздалечаваме.
- Тук съм! Ехоу, ти къде си?
Джейсъна не отговаря веднага.
- Ехоу? Къде си?
Само това остава – да не можем да се намерим и да се търсим и подвикваме по този баир. Обхват няма. Сещам се, че така и не сме говорили какво да направим в такъв случай. Дали ще се сети да слезе обратно долу, при реката? Не зная. Та затова и викам.
- Къде си, Джейс?
- Тук съм. Отчасти. Read More
авг 24
Казаха ни, че ще пренощуваме в “гостната”. Отключиха ни изоставена стая до кръчмата, с едно легло, маса, два чувала ечемик и още два паяжини. Шофьорите почивали в нея – та и тя така изглеждаше. Зачудихме се дали да не се проснем да спим навън, но все пак бяхме насред селото – стряскащо е понякога да те събуди влажна и пръхтяща конска муцуна. А и не искахме да притесняваме хората – не можеш да им обясниш, че спането на открито е удоволствие, а не реакция срещу предоставения ти подслон. Затова и влязохме вътре, постлахме вестник на масата – бях забравил покривка, пък и честно казано, не я нося много често, извадихме храната и вечеряхме. Свалихме дюшека на земята, влязохме в спалните чували– единият на дюшека на пода, другият на пружината горе. И заспахме. Read More
авг 24
Кръчмата съчетава в себе си и селския магазин. Продава се както кафе и малка ракия, така и сапун, прах за пране и дреболии. По средата на мястото, осеяно с каси безалкохолно и прази бутилки, се е изтегнала голяма маса, около която са седнали кларинетист, певец с вратни жили, издути като соев колбас на скара… и неустановимо количество хора, които мигом млъкват, щом масивните ни обувки закънтяват по пода. Read More
авг 24
Песнопой… Приказно име. Деца тичат между къщите и се смеят, както само децата могат да се смеят. Чува се блеене на овци, чанове, мъжки гласове гълчат добитъка, а птиците – птиците пеят от гъстите клони на букове и борове, издигнали се над къщите. Някъде там потраква и щъркел, построил голямото си гнездо върху комина на кметството, хората прибират добитъка, прибират и инструментите, с които цял ден са работили на нивата, мъжете след малко бавно-бавно ще се запътят за кръчмата – не за да се напият, а да се видят, поприказват на спокойствие. Къщите са останали още от прадядовците им и каменните стени, слепени с кирпич, с достройнство носят покрива от тигли. Само тук-таме някоя и друга електрическа крушка ти подсказва, че не си се върнал двеста години назад. Мирише на цвят, на пръст, на животни, на гора. Така си представях селото. Read More
