constantseek.com
авг 24
Posted: under Всички, Родопи.
Излизаме от гората. Село, разбира се, няма. Но има неминаваем сипей. И все пак тръгваме да слизаме по него. Чудя се – на коя крачка камъните няма да се преместят, за да направят място за крака ми. На коя крачка контролираното хлъзгане надолу ще подивее и ще се понеса по острите парчета скала, за да спра няколко метра надолу издран, с някое и друго навяхване, а защо не и в по-неприятно състояние. Газим надолу, камънакът ни прави път, от време на време някое парче хуква надолу с трополещ звук. Стръмно е – по-стръмно от...сравненията ми бягат. [...more]
Излизаме от гората. Село, разбира се, няма. Но има неминаваем сипей. И все пак тръгваме да слизаме по него. Чудя се – на коя крачка камъните няма да се преместят, за да направят място за крака ми. На коя крачка контролираното хлъзгане надолу ще подивее и ще се понеса по острите парчета скала, за да спра няколко метра надолу издран, с някое и друго навяхване, а защо не и в по-неприятно състояние. Газим надолу, камънакът ни прави път, от време на време някое парче хуква надолу с трополещ звук. Стръмно е – по-стръмно от…сравненията ми бягат. Стръмно колкото оня сипей над Безводно, който минах преди години. Бях с шина на ръката – спомен от предишен преход. Бе толкова стръмно, че някъде по средата стисках шината със зъби и с болната ръка се хващах за борещите се с морето от камък анемични туфи трева, които бяха почти на нивото на очите ми. Read More
авг 24
Posted: under Всички, Родопи.
Спряло е да вали. Убеден съм, макар че още не съм отворил очи. Духа силно, но навън – в палатката въздухът е спрял и застрашително се стопля.
Отварям входа. Навън грее слънце и така духа, че всичко вече е изсъхнало.
Прекарваме няколко мързеливи утринни часа. Нямаме вода, та и кафето ще почака. Разстиламе подгизналите дрехи по клоните [...] [...more]
Спряло е да вали. Убеден съм, макар че още не съм отворил очи. Духа силно, но навън – в палатката въздухът е спрял и застрашително се стопля.
Отварям входа. Навън грее слънце и така духа, че всичко вече е изсъхнало.
Прекарваме няколко мързеливи утринни часа. Нямаме вода, та и кафето ще почака. Разстиламе подгизналите дрехи по клоните на близкото дърво – и вятърът изсмуква водата от тях, събираме малко по малко палатката… Надникваме от края на билото към Рибния дол… Реката е далече, далече долу, но чуваме как бучи, докато смъква към равнините стопените дълбоки зимни преспи. Не, няма как да ходим по коритото й. А склоновете – е, склоновете ги видяхме предишния ден.
- А сега накъде? Read More
авг 24
Posted: under Всички, Родопи.
Започваме да пълзим нагоре, тръните са като непроходима, стена, пък дори и на пръв поглед изглеждат обещаващо болезнени. Всеки намира дребна пролука – един зад друг само ще си пречим, но пролуката, разбира се, не води доникъде, само дето се раздалечаваме.
- Тук съм! Ехоу, ти къде си?
Джейсъна не отговаря веднага.
- Ехоу? Къде си?
Само това [...] [...more]
Започваме да пълзим нагоре, тръните са като непроходима, стена, пък дори и на пръв поглед изглеждат обещаващо болезнени. Всеки намира дребна пролука – един зад друг само ще си пречим, но пролуката, разбира се, не води доникъде, само дето се раздалечаваме.
- Тук съм! Ехоу, ти къде си?
Джейсъна не отговаря веднага.
- Ехоу? Къде си?
Само това остава – да не можем да се намерим и да се търсим и подвикваме по този баир. Обхват няма. Сещам се, че така и не сме говорили какво да направим в такъв случай. Дали ще се сети да слезе обратно долу, при реката? Не зная. Та затова и викам.
- Къде си, Джейс?
- Тук съм. Отчасти. Read More
авг 24
Posted: under Всички, Родопи.
Казаха ни, че ще пренощуваме в “гостната”. Отключиха ни изоставена стая до кръчмата, с едно легло, маса, два чувала ечемик и още два паяжини. Шофьорите почивали в нея – та и тя така изглеждаше. Зачудихме се дали да не се проснем да спим навън, но все пак бяхме насред селото – стряскащо е понякога да [...] [...more]
Казаха ни, че ще пренощуваме в “гостната”. Отключиха ни изоставена стая до кръчмата, с едно легло, маса, два чувала ечемик и още два паяжини. Шофьорите почивали в нея – та и тя така изглеждаше. Зачудихме се дали да не се проснем да спим навън, но все пак бяхме насред селото – стряскащо е понякога да те събуди влажна и пръхтяща конска муцуна. А и не искахме да притесняваме хората – не можеш да им обясниш, че спането на открито е удоволствие, а не реакция срещу предоставения ти подслон. Затова и влязохме вътре, постлахме вестник на масата – бях забравил покривка, пък и честно казано, не я нося много често, извадихме храната и вечеряхме. Свалихме дюшека на земята, влязохме в спалните чували– единият на дюшека на пода, другият на пружината горе. И заспахме. Read More
авг 24
Posted: under Всички, Родопи.
Кръчмата съчетава в себе си и селския магазин. Продава се както кафе и малка ракия, така и сапун, прах за пране и дреболии. По средата на мястото, осеяно с каси безалкохолно и прази бутилки, се е изтегнала голяма маса, около която са седнали кларинетист, певец с вратни жили, издути като соев колбас на скара… и [...] [...more]
Кръчмата съчетава в себе си и селския магазин. Продава се както кафе и малка ракия, така и сапун, прах за пране и дреболии. По средата на мястото, осеяно с каси безалкохолно и прази бутилки, се е изтегнала голяма маса, около която са седнали кларинетист, певец с вратни жили, издути като соев колбас на скара… и неустановимо количество хора, които мигом млъкват, щом масивните ни обувки закънтяват по пода. Read More
авг 24
Posted: under Всички, Родопи.
Песнопой… Приказно име. Деца тичат между къщите и се смеят, както само децата могат да се смеят. Чува се блеене на овци, чанове, мъжки гласове гълчат добитъка, а птиците – птиците пеят от гъстите клони на букове и борове, издигнали се над къщите. Някъде там потраква и щъркел, построил голямото си гнездо върху комина на [...] [...more]
Песнопой… Приказно име. Деца тичат между къщите и се смеят, както само децата могат да се смеят. Чува се блеене на овци, чанове, мъжки гласове гълчат добитъка, а птиците – птиците пеят от гъстите клони на букове и борове, издигнали се над къщите. Някъде там потраква и щъркел, построил голямото си гнездо върху комина на кметството, хората прибират добитъка, прибират и инструментите, с които цял ден са работили на нивата, мъжете след малко бавно-бавно ще се запътят за кръчмата – не за да се напият, а да се видят, поприказват на спокойствие. Къщите са останали още от прадядовците им и каменните стени, слепени с кирпич, с достройнство носят покрива от тигли. Само тук-таме някоя и друга електрическа крушка ти подсказва, че не си се върнал двеста години назад. Мирише на цвят, на пръст, на животни, на гора. Така си представях селото. Read More
авг 24
Posted: under Всички, Родопи.
Продължаваме да крачим. Качваме върховете на един дъх – докато се начудим на какво ниво да ги подсечем и се оказваме отгоре, спираме за малко и продължаваме, хайде, остава един, после само още един, още един и после е Песнопой…
[...more]
Продължаваме да крачим. Качваме върховете на един дъх – докато се начудим на какво ниво да ги подсечем и се оказваме отгоре, спираме за малко и продължаваме, хайде, остава един, после само още един, още един и после е Песнопой… Read More
авг 24
Posted: under Всички, Родопи.
Събуждам се. Бърза проверка: главата е тук и не боли – как ли ще боли, като вчера почти не пих. Стомахът също е тук, чувството за безобразно преяждане обаче си е отишло. Наспал съм се, извън пашкула не е студено, вятърът, който неуспешно опитваше да се вмъкне в чувала през цялата нощ, също си е [...] [...more]
Събуждам се. Бърза проверка: главата е тук и не боли – как ли ще боли, като вчера почти не пих. Стомахът също е тук, чувството за безобразно преяждане обаче си е отишло. Наспал съм се, извън пашкула не е студено, вятърът, който неуспешно опитваше да се вмъкне в чувала през цялата нощ, също си е отишъл. И сега какво? Излизане от чувала, обличане, примус и кафе, стягане на раницата… И напред в планината. До осем и половина ще сме тръгнали. Read More
авг 23
Posted: under Всички, Родопи.
Тръгнахме късно следобяд в понеделник, 4-ти май. Шест поредни почивни дни са се скупчили в календара – цяла една отпуска. Обичам празнична София. Да си призная, един от основните ми критерии дали едно място става за живеене, е дали можеш да паркираш, като просто отбиеш и спреш. Е, по празници София е точно такава. В [...] [...more]
Тръгнахме късно следобяд в понеделник, 4-ти май. Шест поредни почивни дни са се скупчили в календара – цяла една отпуска. Обичам празнична София. Да си призная, един от основните ми критерии дали едно място става за живеене, е дали можеш да паркираш, като просто отбиеш и спреш. Е, по празници София е точно такава. В такива дни “софиянци са по родните си места”, а кореняците… А кореняците мъстят на първите, като изпълват с глъчка, претенции и шумна възхита родните местообиталища на първите. Read More
авг 23
Posted: under Всички.
Има и такива вечери…. Звучи като чудесно начало, като чудесно заглавие дори. Има и такива вечери – може да се използва за всяка една вечер, звучи като една от онези фрази, които стоиците, подпиращи столовете по кръчмите, или вкъщи, произнасят, но не за да обяснят, а за да си спестят труда да обясняват каквото и [...] [...more]
Има и такива вечери…. Звучи като чудесно начало, като чудесно заглавие дори. Има и такива вечери – може да се използва за всяка една вечер, звучи като една от онези фрази, които стоиците, подпиращи столовете по кръчмите, или вкъщи, произнасят, но не за да обяснят, а за да си спестят труда да обясняват каквото и да било. Read More