сеп 25
Posted: under Всички.
Директорът на Дирекция Архитектура и Градоустройство – Карлово Георги Петров представи новия проект за общ устройствен план на връх Ботев и района около него.
Предвидено е разширяване на пътя, водещ до върха, както и привеждането му в съответствие с европейския аутобанен стандарт ЕАU56. На върха се въвеждат две жилищни зони, както и три такива с предназначение [...] [...more]
Директорът на Дирекция Архитектура и Градоустройство – Карлово Георги Петров представи новия проект за общ устройствен план на връх Ботев и района около него.
Предвидено е разширяване на пътя, водещ до върха, както и привеждането му в съответствие с европейския аутобанен стандарт ЕАU56. На върха се въвеждат две жилищни зони, както и три такива с предназначение “За спортни съоръжения”. Очакването, при предложените и приети показатели е, на връх Ботев да могат да бъдат построени четири вилни селища с обща леглова база около 2500 легла – които, по думите на арх. Петров ще задововлят както търсенето от страна на руските инвеститори, така и изискванията на по-взискателните гости от Скандинавия. Максималната височина на застрояване е 18 метра, коефициентът на интензивност на застрояване – 6. Към комплексите ще бъдат построени шест тенискорта, спа център, фитнес център, каскада от плувни басейни, както и мини ТЕЦ, който да отоплява постройките. По проект Райското пръскало ще бъде каптирано, за да бъде построен ВЕЦ, обслужващ региона, а неизползваната вода ще бъде преработвана в цеха за бутилиране на изворна вода, който ще бъде изграден по-надолу в коритото на реката. Read More
сеп 22
Posted: under Всички.
Кално петънце. След малко се появява второ. И трето. Спирам. Отварям предния джоб на чантата за лаптопа, вадя гъбка с парафин и прилежно изчиствам сивите позорности от инак почти изрядните обувки.
Почти изрядни за какво?
В планината бих останал без пръсти за по-малко от ден.
В парка бих изглеждал неуместно.
Сред приятелите си бих изглеждал все едно се вживявам.
По [...] [...more]
Кално петънце. След малко се появява второ. И трето. Спирам. Отварям предния джоб на чантата за лаптопа, вадя гъбка с парафин и прилежно изчиствам сивите позорности от инак почти изрядните обувки.
Почти изрядни за какво?
В планината бих останал без пръсти за по-малко от ден.
В парка бих изглеждал неуместно.
Сред приятелите си бих изглеждал все едно се вживявам.
По улиците бих изглеждал неподдържан, или все приведен с парафиновата гъбка.
В официални срещи бих изглеждал като всички.
За какво точно са изрядни тези обувки?
сеп 22
Posted: under Всички.
Тихи стъпки,
отекват подметките
черни са забрадките,
бели отдолу косите.
Тихо плачат жените,
мъжете бледи мълчат,
потропват колелата,
камбаните далече звънтят,
а тревата, ах тревата,
така свежо ухае тревата!
Сълзите къпят зеления килим
мъглата е уютна като зимен дим,
буците са лепкави, пръстта
едва е разтворила своята пазва
и чака своето отроче. Гръдта
на земята едва ли ще го нахрани.
Тихи стъпки, събралите се не чуват,
че към друг свят днес [...] [...more]
Тихи стъпки,
отекват подметките
черни са забрадките,
бели отдолу косите.
Тихо плачат жените,
мъжете бледи мълчат,
потропват колелата,
камбаните далече звънтят,
а тревата, ах тревата,
така свежо ухае тревата!
Сълзите къпят зеления килим
мъглата е уютна като зимен дим,
буците са лепкави, пръстта
едва е разтворила своята пазва
и чака своето отроче. Гръдта
на земята едва ли ще го нахрани.
Тихи стъпки, събралите се не чуват,
че към друг свят днес пътуват.
Потропват детските, босички крака
глух стон раздира бялата глава
черните дрехи се сливаха по пътя
с нежната усмивка на смъртта…
Написах това преди доста години. Да, времето минава бързо. Понякога по-бързо, отколкото ни се иска. Оставяме важните неща за после, за утре – та нали са важни, ще ни дочакат, оставяме срещите, усмивката, разговорите, топлите думи за друг ден – нали сега бързаме, ще ни разберат.
Но понякога няма утре. И понякога няма друг ден, в който да кажеш това, което си имал да кажеш, да направиш това, което си имал да направиш. Понякога важните неща, важните хора, важните случки не дочакват да свършиш с ежедневието си.
Светъл път, Бабо…