мар 18
Отново
Posted: under За блога.
Ето какво исках да пусна в края на миналата година, около Коледа – но не го сторих. Чудя се – заради началото му дали да не изчакам Великден – по което време отново се прекланяме пред Голямото Преяждане. Но все пак – може би по-добре сега – тъй като между Великден и следващата Коледа има толкова малко време, че може нещо пак да се разсея.
Ново начало? Не. Започване начисто, с новата година, докато виното и храната от празничната трапеза все още навяват тежки спомени и чувство за гузна съвест? Не. Всъщност този блог никога не е бил прекратяван, а просто изчакваше – да стигна до него. Е – тук съм. Стискайте палци, този път мисля и да поостана.
Време е пак да започваме.
Ако трябва да благодаря най-много на някой за това, че все още го има – и че все още има място, в което да пускам нещата, които искам да пусна – това е Емо. Да, Емо – ще посоча точни негови данни, адрес, телефонен номер, номер на банкова сметка, номер на обувки и всички останали номера, които минават и не минават при него, само ако той изрично се съгласи. Но той е този, който не спря да ме ръчка, да ме подканва, да пипва това-онова из него… Нещо като любезен, гостоприемен домакин, който не спря да държи блоговото огнище запалено, докато скитам из ежедневието.
Благодаря ти, Емо. Без теб това място нямаше да го има. Което си е едно добро дело. Или едно не толкова добро дело – зависи от гледната точка и качеството на текстовете, които са мое задължение – и макар че понякога ми се е искало – единственото задължение, което някак не мога да прехвърля на широките ти плещи .
Благодарете на Емо. Ритайте Шамана да не спира да пише. И приятно четене…
