авг 24
Кръчмата съчетава в себе си и селския магазин. Продава се както кафе и малка ракия, така и сапун, прах за пране и дреболии. По средата на мястото, осеяно с каси безалкохолно и прази бутилки, се е изтегнала голяма маса, около която са седнали кларинетист, певец с вратни жили, издути като соев колбас на скара… и неустановимо количество хора, които мигом млъкват, щом масивните ни обувки закънтяват по пода. Read More
авг 24
Песнопой… Приказно име. Деца тичат между къщите и се смеят, както само децата могат да се смеят. Чува се блеене на овци, чанове, мъжки гласове гълчат добитъка, а птиците – птиците пеят от гъстите клони на букове и борове, издигнали се над къщите. Някъде там потраква и щъркел, построил голямото си гнездо върху комина на кметството, хората прибират добитъка, прибират и инструментите, с които цял ден са работили на нивата, мъжете след малко бавно-бавно ще се запътят за кръчмата – не за да се напият, а да се видят, поприказват на спокойствие. Къщите са останали още от прадядовците им и каменните стени, слепени с кирпич, с достройнство носят покрива от тигли. Само тук-таме някоя и друга електрическа крушка ти подсказва, че не си се върнал двеста години назад. Мирише на цвят, на пръст, на животни, на гора. Така си представях селото. Read More
авг 24
Продължаваме да крачим. Качваме върховете на един дъх – докато се начудим на какво ниво да ги подсечем и се оказваме отгоре, спираме за малко и продължаваме, хайде, остава един, после само още един, още един и после е Песнопой… Read More
авг 24
Събуждам се. Бърза проверка: главата е тук и не боли – как ли ще боли, като вчера почти не пих. Стомахът също е тук, чувството за безобразно преяждане обаче си е отишло. Наспал съм се, извън пашкула не е студено, вятърът, който неуспешно опитваше да се вмъкне в чувала през цялата нощ, също си е отишъл. И сега какво? Излизане от чувала, обличане, примус и кафе, стягане на раницата… И напред в планината. До осем и половина ще сме тръгнали. Read More
авг 23
Тръгнахме късно следобяд в понеделник, 4-ти май. Шест поредни почивни дни са се скупчили в календара – цяла една отпуска. Обичам празнична София. Да си призная, един от основните ми критерии дали едно място става за живеене, е дали можеш да паркираш, като просто отбиеш и спреш. Е, по празници София е точно такава. В такива дни “софиянци са по родните си места”, а кореняците… А кореняците мъстят на първите, като изпълват с глъчка, претенции и шумна възхита родните местообиталища на първите. Read More
авг 23
Posted: under Всички.
Има и такива вечери…. Звучи като чудесно начало, като чудесно заглавие дори. Има и такива вечери – може да се използва за всяка една вечер, звучи като една от онези фрази, които стоиците, подпиращи столовете по кръчмите, или вкъщи, произнасят, но не за да обяснят, а за да си спестят труда да обясняват каквото и да било. Read More
май 01
Posted: under Всички.
Умислено разбъркваше чая. Бе излязъл рано тази сутрин, но все пак имаше време да изпие кафето си на спокойствие вкъщи, почуди се дали да не вземе още едно, но реши, че предпочита чай. В чая, струваше му се, когато го пиеш с приятел, има повече уют, когато го пиеш сам – повече възможност за мислене. Read More
мар 22
Posted: under Всички.
Какво може да събере двама души на едно място? Разговор? Усмивка? Забързано блъсване в трамвая, чаша чай, забравен чадър до прозореца на кафене, скрито в малка уличка, какво?
А какво може да събере нас, хората, пак с нас, хората?
А какво може да събере един човек с мислите му?
А какво може да остави нас, хората, за малко насаме със собствените ни мисли?
А какво може да събере за малко един човек с един текст – книга, вестник, списание, фасада на сграда…
Или текстовете в един блог?
Те ни се усмихват.
Цупят ни се. Помрънкват, подхилват се, плачат понякога, щуреят от радост, помръкват, светят…
Няма да ви напътят как, дали, защо, къде, кога.
Но ако ви помогнат да опитате да потърсите въпросите в себе си и да си отговорите сами, значи всичко е наред.
Приятно четене.
